top of page

Окономияки- японската палачинка/омлет

29.04.2021 г.
време за четене: 4 мин.

Актуализирано: 24.11.2022 г.

Японската кухня е световноизвестна. Тя е свежа, вкусна, много разнообразна и е издигнала естетиката на храната до изкуство. Да бъдеш готвач в Япония е нещо повече от професия. По-скоро е занаят, който се изучава с години, преди да се навлезе в истинския свят на професионалистите. Тази отдаденост и вярност към кулинарната традиция не остава незабелязана от останалия свят, което прави местните готвачи и заведения за хранене световноизвестни. Всъщност Япония дели първото място с Франция за страната с най-много ресторанти с 3 звезди Мишлен - 29 от 2021 г., а Токио е градът с най-голяма концентрация на такива. Но сега няма да говорим за изтънчени претенциозни ястия в модни ресторанти. Не, днес ще говорим за традиционна, стопляща душата, достъпна, простонародна храна - окономияки.


Окономияки в стил Осака, както се сервира в квартал Минами (Намба) в Осака

Обикновено, когато става дума за японска храна, повечето хора се сещат за суши, рамен или темпура и това е всичко. Но бъдете честни, ако не сте били в Япония или не се интересувате от японската култура, вероятно никога не сте чували за окономияки. И така, какво точно е това?


Случвало ли ви се е да сте в ситуация, в която се храните навън и не можете да решите дали искате нудъли, омлет или по-скоро нещо с месо, но по възможност със здравословни зеленчуци вътре? Тогава сигурно ще се зарадвате да научите, че окономияки е нещо като мечтата на нерешителния любител на храната, защото съчетава всичко изброено и то в едно перфектно балансирано, засищащо и изключително вкусно ястие.


Ако го потърсите в Гугъл, най-вероятно ще видите определения като японска пица или солена палачинка, но за мен специално окономияки дори малко не се доближава до нито едно от тези две неща. Това е по-скоро все едно да направите богат омлет с кашкавал и месо, но вместо да сложите отстрани салатата и въглехидратите, които обикновено се ядат с омлета, вие ги прибавяте в самата смес и готвите всичко заедно. А най-хубавото е, че няма правила за това какво можете да сложите вътре. Всъщност това дори е загатнато в името на ястието: "okonomi" означава "каквото искаш", а "yaki"- " сготвено", обикновено на скара или пържено (както може би вече сте чували в yakitori, yakisoba, yakiniku). Обикновено се състои от тестена смес, приготвена от бяло брашно, яйца и даши (японски традиционен бульон от морски водорасли); зеле, свинско месо, флейки от бонито, сос за окономияки и майонеза, но други доста често срещани добавки включват кашкавал, нудъли, японски сладък картоф, зелен лук, говеждо месо и дори калмари.

Модан-яки, вид окономияки, което съдържа нудъли.

Окономияки може да се различава по вкус и съставки в различните части на Япония, но двата най-популярни вида са окономияки в стил "Осака" и "Хирошима", които се конкурират помежду си за признанието за най-добър вкус. Разликата се състои в това, че докато при окономияки в стил "Осака" съставките се смесват и приготвят заедно, при окономияки в стил "Хирошима" те обикновено се приготвят поотделно и след това се наслояват. Освен това по правило рецептата за окономияки в стил "Хирошима" съдържа нудъли, а за окономияки в стил "Осака" те са незадължителна съставка, която променя името на ястието на модан-яки. Лично аз намирам и двата варианта за изключително вкусни, като дори стигнах до заключението, че окономияки е любимото ми японско ястие след първото ми посещение в Страната на изгряващото слънце, но ако трябва да избирам, бих казала, че хирошимският стил ми хареса малко повече.


Окономияки в стил Хирошима

За тези, които приготвят ястието у дома, японските супермаркети предлагат базови смеси с различни подправки, даши и брашно - трябва само да добавите яйца, да разбъркате добре и след това да го гарнирате с избраните от вас добавки след готвенето. В ресторантите обаче поръчването на окономияки може да бъде страхотно преживяване тип "тепаняки". Обикновено случаят не е такъв с окономияки в стил "Хирошима", тъй като поради многото си слоеве то изисква малко повече усилия за приготвяне и затова се прави в кухнята на ресторанта, а след това просто се сервира пред вас в чиния. От друга страна, окономиаки в стил "Осака" често се сервира или приготвя върху гореща стоманена плоча в средата на масата пред вас - т.нар. тепаняки. Дават ви метални шпатули, с които можете да нарежете ястието, след като то е готово. Всъщност така беше, когато за първи път ядох окономияки по време на първото ми посещение в Япония.


Разхождах се с местни приятели по улиците на Намба- традиционния старовремски квартал на Осака, след проведена работилница за изработване на японски восъчни мостри на храни. Бяхме направили модели на храната такояки- друга местна кулинарна звезда, така че исках да я опитам. Приятелите ми също така поръчаха окономияки и модан-яки и силно ме окуражиха да ги пробвам. Все още бях незапозната с японските ресторантски традиции и тъй като бях доста погълната от оживения разговор, който водехме, сложих чантата си с прясно изработените восъчни модели на масата пред мен. Приятелите ми бързо ме инструктираха да не го правя и преди да успея да попитам защо, един мъж в бяла униформа дойде и започна да приготвя храната пред нас върху металната повърхност. За броени секунди храната беше нарязана с гореспоменатите шпатули и равномерно разпределена между нас- първият ми сблъсък с топло, вкусно окономияки. Почти до края на пътуването си не можах да запомня правилното произношение на ястието, но когато местните жители ме питаха за любимата ми японска храна, с широка усмивка отговарях "о-нанана-яки".


Така че, ако някога имате възможност да вкусите това традиционно японско ястие, опитайте го- не само че ще изненадате приятно вкусовите си рецептори и ще напълните корема си обилно с нещо вкусно, но и ще можете да се похвалите с познанията си за японската кухня, които далеч не се ограничават само до суши.




1 коментар


lydiaharve.y50.4.4.4
2 сеп

keo nha cai có dễ nhìn không nhỉ? Mình vừa mở lại một lúc để xem nhanh thôi, ai ngờ kéo xuống cái là bắt được nhịp ngay vì họ chia nội dung thành từng khối rõ ràng, không bị dồn chữ rối mắt, nên mình lướt qua là biết đang ở phần nào mà chẳng cần đọc kỹ từng dòng. Bảng số liệu trình bày theo cột nhìn gọn. Chữ vừa phải, không quá dày. Menu cũng nằm chỗ dễ thấy nên chuyển qua lại mượt, không phải loay hoay tìm nút. Nói chung dùng kiểu “xem cho biết” mà vẫn không bị lạc. Mình thích nhất là mấy khối thông tin tách bạch và thanh menu nổi bật…

Харесване
bottom of page