Знаете ли как хората казват, че нещата невинаги вървят по план и че трябва да се примирим с това, като се научите в движение да се справяте с неочакваните препятствия, които се изпречват на пътя ви? Е, това може и да е мъдър подход за някои житейски ситуации, но не е толкова забавно, когато става въпрос за напълно планирано самостоятелно пътуване, което се превръща в "щафета" от несполуки, в резултат на което нищо не върви по план. Представете си да отидете в друга държава, да сте резервирали и платили предварително хотела и организирали пътуването си, а когато сте там, да разберете, че и транспортът, и настаняването ви са отменени... Е, не е нужно да си го представям, случи ми се и за щастие съм жива, за да разкажа тази история, заедно с няколко съвета какво да правите, когато всичко се обърка.
Всичко се случи през септември 2019 г., когато пътувах до Обединеното кралство за сватбата на най-добрата ми приятелка. Тогава все още бях студентка с ограничен бюджет, така че исках да използвам случая, за да направя самостоятелно пътешествие и да посетя някои нови места, след като така или иначе вече бях платила за самолетен билет. Това беше третото ми пътуване до Англия, така че този път бях решила да избегна Лондон и да отида на някое ново място. Летях до Ливърпул и планът ми беше да прекарам известно време там, преди да се отправя към Бирмингам, втория по големина град в Англия, удобно разположен точно по средата между Ливърпул и Уинчестър, който беше и мястото на сватбата и основната цел на пътуването ми. Бях резервирала нощувки и бях предплатила автобусните си пътувания в страната няколко седмици предварително, защото не обичам да оставям нищо на случайността, особено когато пътувам сама.
Няма да се впускам в подробности за времето, което прекарах в Ливърпул, тъй като градът на "Бийтълс" и на най-великия футболен отбор на всички времена заслужава собствен разказ, а и сюжетът се сгъсти, когато бях на път да напусна Ливърпул. Взех градския автобус от "Анфийлд" в посока "Пени Лейн" до автобусната спирка, където трябваше да хвана междуградския автобус за Бирмингам, но по пътя към прекачването получих имейл от хотела си в Бирмингам. Явно стаята, в която трябваше да отседна, е била наводнена предишната вечер и ме уведомяваха, че не могат да ми осигурят настаняване. Чудесно! В този момент беше 15:00 ч. и по всичко личеше, че ако не действам бързо, ще остана без подслон за една нощ! И така, след като в продължение на няколко минути се оставих кръвта ми да пулсира агресивно към слепоочията и мислите ми да бушуват неконтролируемо в главата ми, успях да се успокоя и да съсредоточа вниманието си върху намирането на място за престой. Това е особеността на пътуването соло - когато нещата се объркат, си сама, така че се научаваш да се грижиш за себе си. Преди да дойде време да сляза от автобуса, вече имах резервирана и предплатена единична стая на удобно централно място в Бирмингам. Не беше най-добре изглеждащата стая, но нямах много избор 2 часа преди времето ми за настаняване.
Оставаше ми само да хвана автобуса за Бирмингам. И тук се появи втората голяма пукнатина в иначе перфектния ми план - автобусът така и не дойде. Така в рамките на 30 минути загубих подслона си за през нощта и начина си на придвижване от точка А до точка Б. Бях на мястото 15 минути преди планирания час на тръгване. То беше отбелязано в Google Maps просто като място на пресичането на две улици на оживено кръстовище и не беше голям автобусен терминал или гара - просто обикновена автобусна спирка. Проверих два пъти дали стоя точно на мястото, към което сочеше навигацията на телефона ми, преди да попитам няколко души около мен дали се намирам, където трябва, като им показах билета си и указанията от транспортната компания. След като те потвърдиха и посочиха стикера "място за качване" на автобусната компания, поставен до разписанието на редовните градски автобуси на спирката, се успокоих малко и просто зачаках. И чаках, и чаках и 15 мин. след часа на тръгване все още нямаше и следа от моя транспорт. След един пристъп на паника и 30-минутен телефонен разговор с отдела за обслужване на клиенти на компанията, в който ме оставиха на изчакване само за да ми затворят, без да се свържат с мен отново, побързах да отида до централната ЖП гара на Ливърпул за моя план Б - последния директен влак за Бирмингам. Беше малко като в напрегнат филмов момент- изтичах до гишето за билети и успях да си взема пропуск за влака точно 2 минути преди часа на тръгване. След това се качих на влака точно преди вратите да се затворят и той да напусне гарата. Така стигнах до Бирмингам - с 2 часа закъснение и изтощена, но все пак бях там. Човек би си помислил, че най-сетне мога да си отдъхна, но това беше много далеч от истината.
Регистрирах се на рецепцията и се качих на втория етаж на хотела, за да видя стаята си. Самият хотел се намираше в сграда, която беше буквално на един век. Фоайето беше обновено и изглеждаше елегантно и удобно, но щом се качиш на горния етаж, там беше направо като от снимачната площадка на филм на ужасите. Всичко беше старо и ръждясало, всяка втора врата беше запечатана с някакви стикери, а светлината беше приглушена. Това беше онзи тип атмосфера, в която очакваш изведнъж пред теб да се появят две близначки във винтидж рокли и да те поканят да играеш с тях.
Самата стая беше малка и далеч от луксозна, но разполагаше с всичко необходимо, за да осигури комфорт и уединение за нощта- собствена баня, телевизор, бюро и единично легло. Ето защо, когато се прибрах след разходката си из града по-късно същата вечер, нямах чувството, че нещо ми липсва. Бях ужасно уморена и задрямах в момента, в който легнах на леглото, при все още включени светлини и телевизор.
Изпитах пълен шок, когато 30 минути по-късно чух силни удари по вратата. Събудих се и седнах в леглото си, все още объркана - типично за човек, който е бил насилствено събуден от дълбок сън. С ужас наблюдавах как дръжката на вратата се завъртя и вратата леко се разклати под напора на напрежението от другата страна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент може да се счупи. Инстинктивно посегнах и грабнах телефона си. Беше 00:34 ч., последният път, когато проверих, беше малко преди полунощ. Нямах Wi-Fi връзка и бях извън обхват. Тесният прозорец определено не беше изход. Вече обмислях да се заключа в банята, тъй като тя имаше солидна врата, която можеше да осигури още една преграда за натрапника, когато бутането и чукането изведнъж спряха.
Биенето на сърцето ми обаче нямаше намерение да се забави за известно време. Изчаках няколко минути, преди да се осмеля да се приближа до вратата. Отново се уверих, че е заключена два пъти и предпазната верига е закачена. Нямаше шпионка, така че не можех да проверя дали все още има някой в коридора. В крайна сметка реших да не излизам от стаята - рецепцията вече беше затворила в полунощ и не знаех на кого мога да се натъкна по стълбищата и коридорите.
Няма да обяснявам повече как прекарах остатъка от нощта и колко щастлива бях, когато настъпи утрото и най-накрая можех да напусна това място и да се насоча към мястото на сватбата, където да се присъединя към моята приятелка и нейното семейство. Ще ви дам няколко съвета, които да ви помогнат да се предпазите от неприятности, доколкото е възможно.
Съвети за сигурност за пътуващите сами:
· Винаги поддържайте връзка със семейството и близките си приятели. Редовно ги информирайте за местоположението си и за всяка неочаквана промяна в плановете.
· В никакъв случай не разкривайте местоположението си публично. Публикациите в социалните мрежи могат да изчакат и да бъдат качени, когато вече не сте там.
· Не забравяйте да си запишете всички спешни телефонни номера за района или държавата, която посещавате. Проверката на информацията за контакт с посолството на вашата страна също може да ви бъде полезна.
· Винаги носете със себе си преносимо зарядно устройство - понякога в последния момент могат да се появят отменяния и важни актуализации, за които е необходимо телефонът ви да работи. То е също толкова важно, колкото и документите, парите и ключовете ви, а и честно казано, не заема толкова много място. Моето е с приблизително същия размер като телефона ми.
· Промени в плановете винаги могат да се случат, затова е добре да сте готови да реагирате и да се уверите, че разполагате с поне едно надеждно средство за онлайн плащания. PayPal или международно призната кредитна карта ще ви свършат работа, ако трябва да резервирате пътуване или хотел в последния момент.
· Ако е възможно, винаги резервирайте транспорт, който тръгва от редовна автогара или гара, дори и да струва малко повече или да е малко по-далеч, отколкото ви се иска. Това може да ви спести куп неприятности.
Comentários