Вторият дом на Леонардо, ризотото по милански, природосъобразният живот и удивителната архитектура!
Милано е известен като една от световните столици на модата. Хора от цял свят идват тук, за да разгледат впечатляващата Миланска катедрала, да изпият глътка ароматно италианско кафе и да се потопят в пазаруването в един от най-старите търговски центрове на планетата - Galleria Vittorio Emanuele. Въпреки че това е добро начало, ако сте дошли в града само за това, пропускате много. По-долу ще намерите няколко места от столицата на Ломбардия, които задължително трябва да видите, придружени от фотодоказателства, разбира се.
Миланската катедрала
Да посетиш Милано, без да отидеш в Миланската катедрала, е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата... Добре, достатъчно клишета, но сериозно - катедралата е не само символ на града, но и една от най-удивителните и впечатляващи сгради, които някога ще видите. Помислете за нея по следния начин: всички хубави неща изискват време. А специално за този архитектурен шедьовър са били необходими почти 6 века, за да достигне завършения си вид, какъвто го познаваме днес. Това означава 600 години влияние от различни исторически епохи и усърдната работа и идеи на най-добрите майстори в занаята, внедрени в нея. Започнатото през 1386 г. строителство на катедралата е завършено едва през 1965 г. Мраморът за сградата е донесен в Милано по каналите в квартал Навигли, проектиран от самия Леонардо да Винчи. Последните щрихи на фасадата обаче са направени в началото на XIX в. по заповед на Наполеон Бонапарт, който настоява да бъде коронясан за крал на Италия именно в тази сграда.
Входната такса варира между 5 и 20 евро в зависимост от това каква част от сградата искате да видите. Накратко, катедралата има 4 зони за разглеждане: вътрешната част, античните зали, музеят и покривът. Точните цени и какво включват те, както и работното време, можете да намерите тук. Ако разполагате с ограничено време или с ограничен бюджет, бих ви препоръчала да отидете само на покрива. Можете да се изкачите по стълбите или да използвате асансьора (разбира се, това се заплаща допълнително). Това е не само най-впечатляващата част от катедралата, но и гледката отгоре е просто невероятна.
Професионален съвет: купете си билети онлайн, за да не чакате на безкрайни опашки. Ще получите имейл с фактурата и QR код, който по същество е вашият електронен билет, така че няма нужда и да разпечатвате нищо. Ако искате да си спестите малко ценно време, по-добре започнете обиколката на катедралата сутринта. Ние пристигнахме там между 9:30 и 10:00 ч. и успяхме да влезем без много суетене. Само час по-късно опашките бяха огромни!
Galleria Vittorio Emanuele II
В непосредствена близост до Миланската катедрала се намира най-старият действащ търговски център в Италия. Галерия Виторио Емануеле II е кръстена на краля на Сардиния, който през 1861 г. става първият крал на обединена Италия. Дори и да не обичате да пазарувате или да трябва да ипотекирате жилището си, за да можете да си позволите каквото и да било от дизайнерските бутици, разположени в Галерията ( говорим за Гучи, Прада, Шанел, Луи Вюитон и други подобни), все пак ви препоръчвам една бърза разходка. Архитектурата е наистина впечатляваща и не ви струва нищо просто да разгледате. Насочете се към сърцето на търговския център, където двете алеи се пресичат, и обърнете внимание на мозаечния под. Можете да видите четири различни мозайки, които представляват емблемите на Милано и трите столици на Кралство Италия - Рим, Флоренция и Торино. Символът на Торино - танцуващ бик, обикновено привлича вниманието на мнозинството от посетителите. Легендата гласи, че ако поставите петата си върху тестисите на бика и се завъртите три пъти, това ще ви донесе късмет.
Църквата San Bernardino alle ossa
В центъра на града, само на няколко минути пеша от Миланската катедрала и Галерия Виторио Емануеле II, се намира църквата Сан Бернардино але осса, наподобяваща мавзолей. Насочете се към малката зала от дясната страна на основния корпус, за да разгледате доста призрачния интериор. Всички стени са покрити със стотици човешки кости, предимно черепи. Причината? Тя е проста - през 1145 г. наблизо е имало болница и това място е било превърнато в гробищна зона, където починалите пациенти да бъдат погребвани. Не след дълго обаче гробището се оказва твърде малко, за да побере всички останки на хората в района, и през 1210 г. е издигната малка сграда, в която да се съхраняват костите от ексхумираните гробове. През 1268 г. е построена и църква. Така че причината за този странен храм е по-скоро прагматична. Съжалявам, че ще ви разочаровам, ако сте очаквали мистериозна история за тайни общества и церемонии по посвещаване.
Teatro alla Scala
И отново няма нужда да бъркате в портмонето си за билет за метрото, само на няколко минути пеша от всичко изброено дотук се намира една от най-емблематичните сцени в света - Ла Скала. Всъщност Галерия Виторио Емануеле II свързва Дуомо ди Милано и Театро Ла Скала, тъй като всяка от тези две забележителности се намира в непосредствена близост до двата главни изхода на Галерията. Можете да направите обиколка с екскурзовод из Ла Скала или да я разгледате самостоятелно. Ако сте почитатели на оперното и балетното изкуство, можете дори да си купите билети за някое от редовните представления.
Сградата всъщност е построена по поръчка на императрица Мария Терезия Австрийска в периода 1776-1778 г., когато Миланското херцогство е част от Хабсбургска Австрия. Думата "scala" означава просто "стълбище". Театърът е издигнат на мястото, където преди това се е издигала църквата "Санта Мария дела Скала" - оттам идва и името.
Какво прави "Ла Скала" толкова забележителна? На първо място, там са се изявявали някои от най-великите певци през последните 200 години. Всъщност да бъдеш поканен за представление на тази престижна сцена само по себе си е форма на признание и постижение. Някои велики имена от света на класическата музика са направили своя дебют там, сред тях са Паганини и Мария Калас. Операта "Норма" на Белини и операта "Турандот" на Пучини дебютират в "Ла Скала", а за известно време легендарният диригент Тосканини е главен диригент на "Ла Скала". Самият крал на операта Джузепе Верди е имал отношения на любов и омраза с театъра, където много от произведенията му са показани за първи път пред публика. Разбира се, едно толкова заредено с емоции място не може да съществува без драми - от смъртта на композитор по време на премиера на негово произведение до освиркването на изпълнител и изгонването му от сцената по време на концерт, определено много неща са се случили там през годините. В най- лошия случай рискувате да присъствате на прекрасно поднесено представление на легендарна сцена.
Castello Sforzesco
Замъкът Сфорцеско, в който днес се съхранява забележителна колекция от произведения на изобразителното изкуство, някога е бил дом на най-могъщата и влиятелна фамилия в Милано (не, нямам предвид Гучи) - фамилията Сфорца. Въпреки че замъкът е кръстен на тях, те не са първите му обитатели. Замъкът Сфорцеско е построен в средата на XIV в. от първия херцог на Милано - Галеацо Висконти, чиито потомци продължават да управляват почти 100 години след него. Замъкът е бил символ на тяхната власт, поради което те не са пестили средства за разширяването му. Но когато последният от тях умира през 1447 г., без да остави наследник, Сфорцеско остава за известно време без господари и без защита. Виждайки добра възможност в това, Венеция нападнала Милано. На помощ се притекъл военачалникът Франсеско Сфорца и неговата армия... е, донякъде. След като разгромява венецианската армия, той самият завладява града и убеждава сената на града да го признае за нов херцог на Милано през 1450 г.
Франсеско бил човек с голямо влияние и изтънченост. Егото му не му позволявало просто да се премести в бившата резиденция на Висконти, без първо да я "преобзаведе". Той наема флорентинския архитект Филарета, за да преустрои замъка и да го доближи до днешния му вид.
Днес в замъка се помещават три музея на изкуствата: Музей на античното изкуство, Музей на музикалните инструменти и Картинна галерия. Заслужава да се отбележи, че там е изложена последната незавършена творба на Микеланджело - "Пиета Ронданини". Най-известният обитател на града- Леонардо да Винчи, също е оставил следа в комплекса. Неговата украса на тавана в Sala delle Asse, макар и в лошо състояние, може да се види и днес.
Самият замък е заобиколен от красив парк, в другия край на който се намира Arco della Pace- арката, която виждате по-долу.
Лозето на Леонардо да Винчи
Говорейки за да Винчи, в Милано има много забележителности, които са тясно свързани с него. Една от тях, която определено си заслужава да бъде посетена, е неговото лозе.
И така - една от най-емблематичните картини на Леонардо, "Тайната вечеря", всъщност се намира в Милано, в църквата "Санта Мария дела Грацие". Хиляди туристи от цял свят плащат доста щедра цена, за да я видят отблизо. Дотолкова, че трябва да резервирате предварително 15-минутния си престой и можете да я посетите само с група.
Малцина обаче знаят, че точно през улицата се намира лозето на Леонардо - La Vigna di Leonardo. Парцелът земя, скрит от улицата посредством Каса Ателани и вътрешния ѝ двор, той получава като подарък от херцога на Милано (друг представител на фамилията Сфорца), Лудовико Сфорца. Макар да е вярно, че Леонардо прекарва само една година, наслаждавайки се на имота, също толкова вярно е, че след като завършвал работата по Тайната вечеря, той се оттеглял в лозето си и се грижел за него. Самият да Винчи произхождал от семейство на лозари, така че се занимавал с него с най-голямо усърдие. Изглежда, че мястото е имало голямо значение за него, тъй като е било включено в завещанието му.
Квартал Navigli
Но какво трябва да направите, така че самият херцог на Милано да ви подари лозе?!През годините на престоя си в Милано Леонардо участва активно в множество художествени, архитектурни и научни проекти. Един от тях включва реконструкцията на каналите на Милано.
Navigli означава канали. Тъй като Милано е град, пресичан от реки, строителството на изкуствени канали започва през XII век. В края на XV в. Леонардо да Винчи разработва новаторска система от диги и шлюзове, които по-късно са внедрени в каналите от най-добрите инженери на града. Това направило Милано достъпен по вода и каналите се превърнали във важен транспортен маршрут за хора и стоки. Дори мраморът, използван за построяването на Миланската катедрала, бил внесен в града по каналите.
Днес квартал Навигли се простира върху откритите части на каналите Навигли Гранде и Навигли Павезе. Ако искате да се потопите в автентичната местна кухня (след аперитив, разбира се), това е правилното място. По бреговете на каналите кипи оживление дори много късно вечер. Това е популярно място сред местните за среща с приятели- на по хапка или за парти, тъй като районът предлага голямо разнообразие от ресторанти, кафенета, барове и винарни на разумни цени.
Fondazione Prada and Bar Luce
Модният гигант Prada, който също произхожда от Милано, има силно присъствие в града... което не се ограничава непременно само до модата. Фондация Прада е място за изложби, посветени на изкуството, киното, дизайна и архитектурата, което може едновременно да ви удиви и да изпита сетивата ви.
Тя е създадена през 1993 г. от Миуча Прада и нейния съпруг и главен изпълнителен директор на Prada Group. В комплекса се намират редица постоянни художествени инсталации, но също така редовно се организират временни изложби. Това е доста интересно преживяване дори за тези, които нито разбират, нито се интересуват много от изкуство. Представете си следното: проправяте си път през тесен коридор в абсолютен непрогледен мрак, за да се озовете в сюрреалистична гора с гигантски гъби, висящи от тавана!
И докато сте там, не забравяйте да се отбиете в бар Luce, който се намира на входа. Уютното кафене в пастелни тонове е проектирано от американския режисьор Уес Андерсън през 2015 г. и изглежда сякаш идва от друга епоха. Всъщност то трябва да изглежда като типично миланско кафене от 50-те години на миналия век. В него се предлага голямо разнообразие от местни десерти, кафе специалитети и коктейли.
Корсо Комо и Вертикалната гора
И накрая, въпреки че Милано не спира да впечатлява с исторически сгради, датиращи отпреди векове, градът има и доста модерно излъчване. Особено ако се разходите из футуристичния квартал Корсо Комо. В този район се намира и Bosco Verticale - Вертикалната гора. Това е проект за устойчива архитектура, състоящ се от две жилищни сгради. Двете заедно са дом на около 900 дървета, 5000 храсти и 15000 многогодишни растения. Проектът е направен по такъв начин, че сградите да са самодостатъчни за поддържане на растителността, която ги покрива. Растенията се отблагодаряват, като създават приятен микроклимат за обитателите, блокирайки силните ветрове през студените месеци и предпазвайки от сериозните горещини през лятото, като същевременно филтрират въздуха, разбира се.
И докато сме на темата за съвременните градски удобства, Милано разполага с една от най-добрите транспортни системи, които съм виждала досега. И е доста гостоприемна за туристите - всички големи метростанции имат маркировка на пода, която помага изключително много да се ориентирате, без да губите ценно време. Можете дори да се возите на напълно автоматизирани влакове, които се движат самостоятелно без кондуктори. А храната... мама миа! Тя е толкова разнообразна и богата, че заслужава отделна тема. Градът наистина не спира да изненадва.
Comments