Когато се говори за Лисабон, във въздуха се усеща едно нежно чувство на възхищение. Това не е шумното, помпозно романтизиране, което неизбежно се разразява в пространството, когато някой спомене Париж или Рим например. По-скоро е тихо удивление, което почти граничи с носталгия. За мен лично винаги е имало нещо хипнотизиращо в разказите на онези, които са посещавали града - сякаш са били посветени в някаква тайна. Така че нищо чудно, че Лисабон от доста време беше в списъка ми с места за посещение и просто трябваше лично да отида там и да видя за какво става дума.
Е, оказа се, че това не е много добре пазена тайна, тъй като беше претъпкано с туристи, въпреки че отидох там през студените месеци, когато потокът от посетители би трябвало да е по-малък. Така че урок номер едно: подгответе се за жестока конкуренция, когато се занимавате с обичайните си туристически дейности. Лисабон е една от 10-те най-предпочитани туристически цели в Европа, а мекото му време дори през зимата го прави популярна дестинация през цялата година. Ако към това се прибавят чудесната кухня, придружена от изискани вина, доста достъпните цени, близостта до морски курорти, дългата история и богатата култура, произтичащи от ключовото положение на страната на кръстопът между Европа, Африка и Новия свят, няма да е трудно да се разбере какво прави Лисабон магнит за всеки пътешественик.
Така че, ако искате да разберете как да се възползвате максимално от престоя си, как да избегнете туристическите капани и кои горещи точки наистина си заслужава да посетите, продължавайте да четете!
Подгответе се преди посещението си
Както вече споменах, ордите от туристи, които идват в града, не са за подценяване. И както се казва: най-големият съперник на всеки турист са другите туристи. Затова започнете да разглеждате Лисабон по-рано през деня и по възможност резервирайте билетите си предварително онлайн. В противен случай ще се наложи да чакате на дълги опашки, а може и изобщо да не успеете да влезете.
Друго нещо, за което не бях подготвена, беше доста ненадеждният обществен транспорт. По ирония на съдбата единственото редовно нещо в него бяха постоянните закъснения и доста внезапните промени в маршрутите. Така че дръжте телефона си под ръка с отворен Google Maps и следете маршрута си, за да избегнете изненади. Препоръчвам ви да си купите картата Lisboa Card, която включва достъп до най-големите забележителности в града и неограничен пропуск за градския транспорт. Тя струва 20 евро за 24 часа (34 евро/48 часа и 42 евро/72 часа) и можете да я закупите онлайн и да я вземете на летището. Ако пък предпочитате да плащате само за транспорта, билети можете да закупите от автоматите за билети на всички станции на метрото или в трамваите (само в брой). Цената за еднократно пътуване е 1,50 €.
Като оставим настрана проблемите с транспорта, всички тези неприятности, които преживях, бяха щедро компенсирани от искреността и топлината на местните жители. Всички бяха толкова отзивчиви, любезни и говореха английски доста добре.
Парк Едуардо VII
Той е добра отправна точка за опознаване на Лисабон, тъй като се намира точно до станция на метрото от синята линия, която ви свързва с центъра на града. Освен това по-рано през деня не е толкова претъпкан и можете да направите зашеметяващи снимки на града под вас, на самия парк с неговите зигзагообразни храсти и дори на морето в далечината. Самият парк е кръстен на британския крал Едуард VII, който посещава Лисабон през 1903 г., за да укрепи отношенията между двете страни. Друг любопитен факт: най-големият португалски флаг в света обикновено може да бъде забелязан близо до северния изход на парка.
Арка да Руа Аугуста
Мога единствено да ви я препоръчам! След парка поемете със синята линия към Площада на търговците (Praca do Comercio). Когато излезете от станцията на метрото, ще се озовете на практика на брега на морето. Можете дори да усетите миризмата на море в момента, в който излезете от влака и стъпите на станцията. Колко страхотно е това?! Пресечете площада и се насочете към бялата мраморна арка. Това място е и една от спирките на прочутата трамвайна линия 28, която води към Алфама, но за това по-късно.
Обикновено повечето хора се отправят към асансьора Санта Жуста, за да видят центъра на града отвисоко, и пренебрегват арката. Голяма грешка! Според мен от арката се открива много по-красива гледка не само към главната пешеходна улица, но и към площада и пристанището. Да не говорим, че тя е по-малко известна и можете да влезете в нея на практика веднага, докато за Санта Жуста ще трябва да се редите на опашка поне един час. За притежателите на картата Lisboa Card входът е безплатен. В останалите случаи цената е 3 евро.
Асансьор Санта Жуста
Асансьорът Санта Жуста е на няколко минути от арката, но за разлика от нея е безумно претъпкан. Въпреки че препоръчвам да се спрете и да снимате лифта отвън, аз лично не смятам, че си заслужава да губите ценно време в чакане на опашка за него. Наистина ли бихте искали да прекарате около час в чакане за едно бързо возене с асансьор? Макар че какво да ви кажа - аз съм човек, който наскоро прекара 40 минути в чакане на опашка за, както се твърди, най-добрите сандвичи в света, както можете да прочетете тук. Но това е за храна, оправдано е... освен това беше в хубав слънчев ден.
Асансьорът е отворен за обществеността през 1902 г. и оттогава е може би най-забележителният елемент от мрежата на лисабонския обществен транспорт. Точно така - ако все пак решите да се качите на лифта, можете да влезете безплатно не само с Lisboa card, но и ако притежавате комбиниран билет за обществен транспорт!
Наблюдателна площадка Санта Лузия (Miradouro)
Miradouro буквално се превежда като място за наблюдение или гледка. Тъй като Лисабон е построен около 7 хълма, има много високи места, откъдето можете да се насладите на великолепна панорама на града. Вероятно най-известното от тях е Санта Лузия. Тя се намира в стария квартал Алфама, за който се твърди, че е една от най-красивите части на Лисабон.
Името идва от църквата "Света Лусия", която се намира там на самата площадка. От романтичния балкон можете да наблюдавате добре града под вас, морето и големите круизни кораби на пристанището. Ако имате късмет, може да чуете и улични изпълнения на фадо (традиционна португалска музика).
Алфама
Алфама е вероятно най-живописната и известна част на Лисабон. Можете да се разхождате по стръмните тесни улички, които изглеждат като оживяла пощенска картичка, или да се придвижвате с трамвай. Маршрутът на трамвай 28 е известен като най-живописния, а № 28 се промъква през толкова тесни проходи, че се чудите дали няма да се заклещи или да задраска близките сгради. Тази конкретна линия обаче е безумно пренаселена. До такава степен, че части от телата на пътниците висят извън купето на трамвая. Винаги можете да направите невероятен кадър на трамвая отвън (не можете да заснемете нищо отвътре), без да преминавате през суматохата на пътуване с трамвай 28.
Въпреки че днес Алфама има приказен вид, тя невинаги е била бляскавият туристически магнит, който познаваме днес. Поради гореспоменатите проблеми с обществения транспорт се наложи да ползваме uber и така се случи, че попаднахме на невероятен и разговорлив шофьор, който е израснал в Алфама. Той ни разказа, че в детството му Алфама е бил доста беден и опасен квартал, отличаващ се сред лисабонците с лоша слава. Бил е арена на улични банди, наркодилъри и сутеньори.
Властите са предприели мерки за подобряване на инфраструктурата на квартала, изселили са много от проблемните наематели и са осигурили засилено полицейско присъствие. Сега кварталът носи очарованието на отдавна отминали времена, без да витае опасната атмосфера от близкото минало. Въпреки това много от сградите остават празни и са само красива фасада за туристите.
Национален музей на плочките
Ако има нещо, което крещи "португалско", това са майсторски изрисуваните плочки, използвани за украса на сградите. На местния език те се наричат azulejo. С карта Lisboa можете да влезете безплатно в музея на плочките и тя ви дава още едно предимство - можете да прескочите дългите опашки за билети и да влезете с предимство.
Впечатляващата колекция от плочки в музея сама по себе си е достойна за посещение, но освен нея в музея има параклис, покрит със злато и азулежо, исторически зали и история на града, илюстрирана чрез рисувани фрагменти от плочки (подобно на Плевенската панорама, но с плочки). Така че това е буквално историята на азулежо! Музеят има вътрешен двор с приятно кафене в градината и ако имате късмет, може да хванете някой семинар.
Ако искате да научите повече за други скрити съкровища на Лисабон, които определено трябва да влязат в списъка ви, очаквайте част 2 от нашата опознавателна обиколка на Лисабон.
Comments