Когато за пръв път видях снимки на Етрета (Étretat), първоначалната ми реакция беше смаяно мълчание. По-точно, това беше усещането, което изпитваш, когато нещо грабне вниманието ти и го задържи толкова силно, че ти спира дъха... или по- скоро задържаш дъха си за миг или два, за да не пропуснеш нещо важно. След няколко секунди обаче бях убедена - "Това трябва да е фотошоп".
Затова започнах да проучвам, все още изпълнена със съмнения, че такова място наистина съществува. Но за моя изненада то се оказа съвсем реално и освен филтрите на Инстаграм, които хората обикновено прилагат, за да подобрят снимките си, изглеждаше, че отговаря на изображенията, които първоначално видях. Станах почти обсебена от идеята да посетя това райско кътче и да го видя със собствените си очи. И така се случи, че няколко месеца по-късно имах възможност да го направя.
Няма да ви губя времето със сухи факти за населението, територията или историята на Етрета. Не казвам, че те не са важни, но лесно можете да ги намерите в Гугъл. Предпочитам да кажа само това: Етрета е малко градче, доста спокойно, далеч от големите градове, натоварения трафик и неоновите светлини. Това не е дестинацията, която бихте избрали, ако търсите дълги търговски улици или интензивен нощен живот. Но също така е далеч от скуката. Всъщност краткото време, което прекарах там, беше достатъчно, за да ме накара да искам да се върна.
Разположен на брега на Нормандия, Северна Франция, на близо 30 км от Хавър, Етрета е известен главно с две неща - скалите и градините "Етрета". Ако хванете автобус от Хавър до Етрета, както направих аз, той ще ви закара точно пред туристическата информация на градчето. Служителите там бяха много любезни, изобщо не се притесниха, че не мога да говоря повече от 5 думи на френски, и услужливо ми дадоха указания и карта.
Снабдена с цялата необходима ми информация и с много ентусиазъм, се отправих към плажа по улица, която изглежда беше главната. Минах покрай няколко наистина очарователни малки магазинчета за сувенири и ресторантчета.
Не се стеснявайте да се отбиете и да разгледате, тъй като може да откриете красиви картини на местния пейзаж, картички, чаши и други изработени с вкус сувенири, които вероятно ще искате да вземете със себе си у дома. Само не забравяйте да си носите пари в брой и да се научите да поздравявате и да благодарите на хората на френски - нищо сложно, просто няколко фрази, които ще ви помогнат да се ориентирате. Имайте предвид, че много от тези магазини са семейни бизнеси за местните жители, притежавани и управлявани от възрастни хора, които невинаги владеят английски език. Въпреки това една усмивка и простото "Merci beaucoup" могат да ви отведат далеч.
След като стигнете до скалистия плаж- с града зад гърба си и морето, стигащо до хоризонта пред вас, имате две възможности: да тръгнете наляво и да следвате пътеката, която се изкачва по известните скали и техните каменни арки, простиращи се далеч в морето, или да тръгнете надясно към градините на Етрета. Ако сте притиснати от времето, бих ви препоръчала втория вариант - не само ще можете да уловите по-добра снимка на скалите от разстояние, но и ще влезете в градините, които определено си заслужават да бъдат посетени, но на това ще се спра след малко.
Ако изберете втория вариант, пригответе се да изкачите малко стръмни стъпала, но се дръжте, защото гледката, която ще видите, си заслужава. Ще се озовете на един хълм точно до входа на градините със стара църква пред вас. Оттам можете да зърнете градчето, синьото море и великолепните бели арки. Успях да заснема няколко доста добри снимки на приказната панорама от ръба, но само малко предупреждение - там е наистина ветровито. Всъщност трябваше да пълзя, за да се приближа достатъчно близо до ръба за снимките, тъй като носех доста тежка чанта, която можеше да ме повлече надолу при първия порив на вятъра. Така че, ако планирате романтична фотосесия, може би избягвайте къси ефирни рокли и не забравяйте да си обуете удобни обувки.
След като се наситите на гледката (ако има въобще възможност за това) и сте готови да продължите, отидете в градините на Етрета. Това не са обикновени градини. Не, това са градини, наподобяващи Едем, които същевременно служат и като художествена галерия на открито. В нея обаче няма да видите картини. Градините са проектирани така, че да са в хармония с природата и да допълват идеално красивия пейзаж, който ги заобикаля. Картините са гледките, които ще се разкрият пред очите ви, така да се каже. Художествените инсталации са или дискретно интегрирани във флората, или това представляват самите растения. Най-известната от тях вероятно е "Капки дъжд". Тя е дело на испанския художник Самуел Салседо- 7 големи лица, изобразяващи различни емоции. Гледайки ги, имах чувството, че съм напуснала реалния свят и съм се озовала на място, където фантазията вече не е просто плод на въображението, а нещо живо и ясно, което мога да се пресегна и да докосна. Чувствах се също така малко сюрреалистично. Накъдето и да се обърнех, виждах зелено - любимият цвят на майката природа, но нежно и едновременно с това съвсем забележимо направлявано от човешка ръка.
Планирайте около един час за посещението си на градините, за да можете да разгледате всяка част от тях, без да се налага да бързате.
Входни такси: Докато разходката по улиците на града или по пътеките около скалите е безплатна, за влизане в градините се заплаща такса. Тук можете да намерите актуална информация за цените и работното време.
Как да стигнем дотам: Пристигнах там с първия сутрешен междуградски автобус от Хавър, който имаше спирка в Етрета. Автобусите са сезонни и разписанията им могат да варират, така че не забравяйте да проверите разписанията им тук. Ако хванете първия автобус, както направих аз, и планирате да се върнете с последния, ще разполагате само с няколко часа за посещение, така че помислете дали да не наемете кола или да останете за една нощ, ако плановете и бюджетът ви го позволяват.
Comments