Да посетиш място като никое друго е ценно преживяване, за което човек трябва да е благодарен. Имам нарастваща колекция от такива преживявания, но днес искам да споделя малко за най-скорошното от тях - Айсрийзенвелт (Eisriesenwelt).
В превод от немски език Айсрийзенвелт означава "Светът на замръзналите гиганти" - същите, които са описани в скандинавската митология (помните ли Локи и неговата раса?!). Това е най-голямата ледена пещера в света и се намира на 1 час път с кола южно от Залцбург. Ако сте отседнали в района, определено си заслужава да я посетите и можете спокойно да включите в маршрута си замъка Хохенверфен и ждрелото Лихтенщайн, тъй като те са съвсем наблизо. Между другото, с билета за ждрелото Лихтенщайн (Lichtenstein Klam) получавате 18% за вход в Хохенверфен, така че планирайте съобразно това.
Преди посещението ви
До великолепни места се стига трудно, а пещерата е вярна на това мото. За да сте сигурни, че ще можете да влезете, трябва да си купите предварително билети онлайн. Онлайн билетите също така са с 3 евро по-евтини в сравнение с тези, които се продават на място. Eisriesenwelt е отворена всяка година между 1 май и 26 октомври с различно работно време в зависимост от сезона, така че проверете официалния уебсайт, преди да планирате посещение.
Разглеждането на пещерата става само в групи до 100 души с водач, затова при онлайн резервацията трябва да изберете часови интервал за влизане. Обиколките започват на всеки половин час. Силно препоръчвам да отидете по-рано сутрин, тъй като групите обикновено са по-малки, което прави обиколката по-приятна. Ние резервирахме слот за 11:30 ч., тъй като бяхме отседнали в Залцбург и не бяхме сигурни дали ще можем да пристигнем по-рано. Въпреки това стигнахме до там в 10:15 ч. и се регистрирахме на рецепцията в 10:20 ч., така че всъщност се присъединихме към обиколката в 11 ч. Групата ни беше от около 20 души - получи се перфектно. Ако дойдете твърде рано или твърде късно за резервирания от вас часови интервал, няма да ви бъде отказано влизане. Въпреки това ще бъдете разпределени в група, която не достига максималния капацитет от 100 души. В по-ранните часове на деня това е лесно, тъй като много хора не стигат до там преди обяд, но ако пристигнете късно, може да се наложи да чакате дълго, преди да ви пуснат.
След като паркирате колата си и се регистрирате на гишето, ви предстоят около 15-20 мин. изкачване нагоре по хълма. Преминавате през тунел в планината или по ваш избор можете да се отправите по панорамния маршрут, но това ще ви отнеме повече време и по-скоро бих ви посъветвала да го пропуснете, освен ако не искате да посветите един цял ден само на пещерата. По средата на пътя трябва да хванете кабинков лифт, който тръгва веднъж на всеки 10 минути. Пътуването трае 3 мин. Или ако предпочитате да изминете разстоянието пеша - изкачване около 90 мин. по много стръмен склон. За лифта не плащате допълнителна такса, включен е в билета за влизане в пещерата, но дръжте билета готов, тъй като ще трябва да го сканирате.
Кабинковият лифт спира точно пред къща за гости, която е чудесно място за кратка почивка и засищащ обяд на връщане. На пункта за регистрация и в къщата за гости има и безплатни тоалетни, така че не ограничавайте приема си на вода. От този пункт нататък ви очакват още 15-20 мин. изкачване нагоре, докато стигнете до входа на пещерата.
Ще бъдете възнаградени с наистина спиращо дъха преживяване (шегата е умишлена). Гледките от тази последна част на маршрута са изключително живописни, дори не мога да ги опиша с думи, така че просто ги вижте сами по-долу. Това безспорно беше най-красивата природна картина, която съм виждала досега.
Подходящо оборудване
Вероятно вече сте разбрали, но ще ви трябват подходящи стабилни обувки както за достигане до пещерата, така и за придвижване в нея. Туристическите обувки биха били най-подходящи, но ако нямате такива, поне вземете нещо удобно и за предпочитане с грайферна подметка.
Ще прекарате около 1 ч. вътре в пещерата с редовна температура от 0 °C, така че си вземете подходящи топли дрехи. Ако не сте почитатели на студа, може дори да си сложите шапка и ръкавици. И както е при всеки поход, не забравяйте да си вземете бутилка вода и слънцезащитен крем.
Не се обезкуражавайте, не е като да изкачите Еверест - по пътя нагоре ще срещнете много семейства с малки деца - щом те могат да се справят, значи и вие можете. Просто се облечете подходящо, за да се насладите максимално на преживяването.
Вътре в пещерата
Беседата и разглеждането на пещерата продължават приблизително 1 час и трябва да се подготвите да преодолеете 1400 стъпала: 700 по пътя нагоре и още 700 по пътя надолу. Дължината на пещерата е 42 км, но обиколката обхваща само 1 км от нея, което е и най-красивата част, тъй като там се намират всички ледени образувания. Айсрийзенвелт не е електрифицирана, така че всеки четвърти човек в групата ви получава старовремска лампа със свещ, за да осветява пътя ви. Екскурзоводът също така ще осветява ледените скулптури с кибрити и магнезиеви лентички, така че да ги виждате ясно. Излишно е да казвам, че това допринася за уникалната атмосфера. Чувствах се така, сякаш бяхме първите изследователи, които влизат в пещерата, и това направи изживяването още по-приключенско и вълнуващо. Бъдете честни, колко пъти сте попадали в подобна пещера - с огромни естествени ледени образувания, необезпокоявани от човешко присъствие и осветени със свещи точно толкова, колкото да можете да усетите величието им!
И ето ви предимствата на малката група: по принцип снимането в пещерата не е разрешено от съображения за безопасност. Тъй като обаче бяхме само 20 души и поради това се движехме сравнително бързо, ни беше разрешено да снимаме, докато групата беше събрана и стоеше на едно място (не и докато се движехме). Друго страхотно нещо беше, че ни дадоха възможност да изпитаме пълна тъмнина. В най-дълбоката зала на пещерата, отворена за посетители, всички духнахме свещите си и за няколко мига стояхме там, заслепени от абсолютния мрак. Беше и много тихо - до такава степен, че единственото нещо, което се чуваше, беше дишането на околните. Това беше едно наистина несравнимо преживяване дълбоко под земята, на около 400 м под планинския връх.
Отговорниците за Айсрийзенвелт са свършили възхитителна работа, запазвайки пещерата почти напълно непокътната от човешка намеса, като същевременно са я отворили за обществеността по безопасен и приятен за посещение начин.
Айсрийзенвелт през годините
Пещерата е открита през 1879 г. от Антон Поселт - естественик от Залцбург. При първото си влизане в Айсрийзенвелт той е възпрепятстван от 20-метрова ледена стена и успява да изследва само първата входна зала, тъй като не разполага с необходимото оборудване и подготовка, за да продължи по-нататък. При по-късните си посещения той успява да изследва около 200 м от пещерата.
По-късно проучването е продължено от млад спелеолог от Залцбург на име Александър фон Мьорк. Той организира няколко експедиции в пещерата и е толкова отдаден на проучването ѝ, че тя е превърната в негово последно място за почивка. Фон Мьорк загива през Първата световна война на едва 27-годишна възраст, но урната с праха му е поставена в пещерата.
Първите обиколки на "света на замръзналите гиганти" се провеждат през 20-те години на миналия век. Оттогава нищо не се е променило особено в начина, по който се провеждат туровете (един и същи маршрут под светлината на свещи), но първите стълби, които са построени за посетителите, замръзват и по-късно са изградени нови рампи и стъпала.
Ледени образувания
Пещерата е известна с гигантските ледени образувания в нея, които са съвършено издигнати от природата в резултат на комбинацията от постоянната ниска температура, разтопения сняг, който преминава през пещерата всяка пролет, и силните ветрове, които брулят в нея всяка зима. Ще усетите вятъра за един кратък момент при влизането, когато вашият водач ще отвори входната врата и ще бъдете връхлетени от силен порив, който ще изгаси свещта в лампата ви. Но това е нищо в сравнение със зимните ветрове, които редовно достигат скорост от 100 км/ч. Самият вятър се дължи на значителната температурна разлика вътре и извън пещерата. Естествено, за да запазят ледените скулптури, пазачите на пещерата затварят портите през топлите месеци, когато се организират посещения, а през студените месеци тя остава отворена.
Ледените образувания са наистина впечатляващи дори и само поради мащаба си, но са и много красиви. Звездата на представлението несъмнено е Замъкът на Имир. Имир е йотун - замръзнал гигант от скандинавската митология. Оттук идва и името на пещерата.
Австрия е известна със ски курортите си, зашеметяващата готическа архитектура, културата на пиене на кафе и изключителния принос към сцената на класическата музика. Но освен това има още много неща за изследване. Ако се отклоните от утъпкания път - има такива скрити съкровища като Айсрийзенвелт, които са малко известни на чужденците, но абсолютно си заслужават времето ви. В границите на такава малка страна има огромна концентрация на красиви места и ще се радвам да ги разгледаме заедно в следващите публикации в блога.
Comentarios