Чували ли сте някога историята за Орфей и Евридика? Онзи Орфей, който прекосява река Стикс и слиза в най-тъмните дебри на Тартар, само за да върне любимата си Евридика от смъртта. Е, говори се, че мястото, от което той е влязъл в подземния свят, е пещера, намираща се в нашата малка България. Пещерата носи името Дяволското гърло и нека ви кажа - отвъд митовете и легендите, тя е заобиколена от истинска тъмна мистерия, което я прави достойна за името ѝ.
Място, където всичко изчезва
Макар че пещерата няма да ви смае със спиращи дъха скални образувания, тя може да накара челюстта ви да увисне по други причини. През пещерата протича внушителен водопад с височина 42 метра. Всъщност това е най-високият пещерен водопад на Балканите. Скоро след като навлезе в пещерата, реката изчезва под земята, за да се появи отново на другия изход на пещерата, само на 250 метра. И тук идва мистерията - всичко, което пада по този водопад и изчезва под земята, си отива завинаги, без да се появи отново на другия изход.
През годините след откриването ѝ пещерата е изследвана от не една експедиция от спелеолози или водолази, но без особен успех. Правени са много опити за проследяване на парчета дървесина, лесно разпознаваеми предмети, а в по-модерни времена - GPS устройства и камери, които изчезват безследно.
Как да стигнем дотам
Пещерата се намира на 1,5 км северно от село Триград. За да стигнете до нея, трябва да преминете през живописното Триградско ждрело, което само по себе си е достатъчно достойно за пътуване. Най-лесният начин за това е с кола. Пътят е много тесен дори за автомобили, така че няма да видите много автобуси, които да се движат по този маршрут. Има открит паркинг, който е удобно разположен точно пред входа. Входната такса може да се плати само в брой. Няма да имате нужда от специална екипировка или обувки, тъй като за посетителите са монтирани стълби и рампи за сигурност. Ако обаче идвате там през лятото, сменете сандалите и джапанките със спортни обувки, тъй като в пещерата може да стане много хлъзгаво. Не забравяйте да си вземете яке - постоянната температура в пещерата е 8°C.
История
Пещерата е на около 175 000 години. Това може да изглежда много, но всъщност е доста млада пещера. В човешки години това би се равнявало на 7-годишно дете. За първи път е открита през 1961 г. от група алпинисти, които навлезли до главната ѝ зала. Поради липса на оборудване обаче те не могли да се гмурнат по течението, за да изследват галерията, в която реката изчезва.
6 години по-късно, през 1967 г., нивото на Триградската река - същата, която тече през пещерата, бързо се повишава поради проливните дъждове. В резултат на това реката повлича надолу към Дяволското гърло всичко, което се изпречи на пътя ѝ - паднали дървета, камъни, растения. На другия изход на пещерата не излиза нищо друго освен вода. Тази особеност на пещерата не остава незабелязана и скоро се организират по-нататъшни проучвания.
Опит, завършил с трагедия
През 1970 г. двама млади водолази се включват като доброволци в разплитането на загадката, като се впускат срещу течението в подземната галерия. За съжаление екипировката им не е била в пълна изправност. Вероятно те са се опитали да сигнализират за това на екипа, който ги е чакал извън пещерата, като са дръпнали предпазното въже. Този зов за помощ обаче или е бил разбран погрешно, или е останал напълно незабелязан и не е последвала никаква реакция. Около час по-късно безжизнените им тела били извадени от водата с помощта на въжето.
Само една река ли има?
През следващите години експериментите и проучванията не спират. Нова теория, представена от екип гръцки учени, е подложена на проверка. Те изказват предположението, че всъщност има две реки. Твърди се, че Триградската река, която зрелищно навлиза в Дяволското гърло с 42-метрова ревяща каскада, отново излиза на повърхността на километри разстояние в друга пещера, разположена в Гърция. Логично, нали?! Ако нищо не излиза от другата страна на пещерата, то вероятно не гледаме същата река, която влиза в нея - основателна хипотеза, която изисква внимателно обмисляне.
В отговор на това група български спелеолози провеждат следния експеримент: боядисват водата на Триградската река. Като се има предвид, че реката навлиза в пещерата само за около 250 м, и като се вземе предвид скоростта на течението, се изчислява, че оцветените води трябва да се появят от другата страна за 5-8 мин. И ако те отново изчезнат без никаква следа, то това ще се счита за доказателство, че през Дяволското гърло тече повече от една река. За изненада на всички оцветените води се появяват отново, но не съвсем навреме. От момента, в който учените изсипват боята в потока, до момента, в който те отново са забелязани от другата страна на пещерата, са изминали повече от 2 часа. По-късно е изчислено, че за това време водата е могла да измине 25 км. И до днес е невъзможно да се определи маршрутът на Триградската река, след като тя изчезва под краката ни само за 250 м, както ние го виждаме от повърхността. И все пак единственото нещо, което се появява отново, е водата.
Само при мисълта за подземните тунели и галерии ме побиват тръпки. И това ми напомня за пореден път колко много все още не знаем за нашата планета и за всички онези неща, скрити от погледа ни дълбоко в земята. Така че, ако някога посетите пещерата, гледайте да не изпуснете нещо ценно в бурните потоци на реката. Никога повече няма да го видите - това е гарантирано!
コメント