Всеки знае наклонената кула в Пиза. Тя е една от най-разпознаваемите сгради в света. Ежедневно тя привлича хиляди туристи, които идват да се възхитят на великолепното ѝ несъвършенство, да си направят забавна снимка, подпирайки я, сякаш за да не падне, а след това се връщат обратно вкъщи, без да дадат на града още един шанс. Добре, но какво има да се види освен кулата? Наистина ли това е всичко, което може да предложи един от най-посещаваните градове в Тоскана? Нека разберем!
Какво да планирате
Пиза е сравнително малък град, който може да се обиколи пеша. Ако разполагате само с един ден, за да го разгледате, няма проблем - можете да разгледате всичко, което изброявам по-долу. Благодарение на размерите му и близостта на забележителностите една до друга, можете лесно да се придвижвате в Пиза, без да разчитате на обществения транспорт - просто вървете пеша. Всъщност това е нещо, което по-скоро бих препоръчала, защото градският транспорт е ужасен. Единственото средство за придвижване са автобусите, но те никога не идват навреме, сменят маршрутите си съвсем произволно и няма информационни табла, които да ви информират кога ще дойде следващият автобус. Трябва да разчитате на информацията от местния италиански уебсайт, който предоставя разписания (само на италиански език), но дори и там те не са точни. Освен това, ако преди да пристигнете, проверите маршрута си от летище Пиза до кулата в Google Maps, вероятно ще видите, че има директен автобус, който ви отвежда до мястото само за 12 мин. Е, не разчитайте на това! Когато се опитахме да си купим автобусен билет за тази линия на летището, ни казаха, че тя вече не съществува. Все пак в последния ни ден стояхме 40 мин. на автогарата, чакайки друг автобус, препоръчан от местните... и гореспоменатата уж несъществуваща директна линия спря... но се оказа, че е с променен маршрут. Така че какво да ви кажа - заредете си смарт часовника и си бройте крачките, защото може да счупите някой личен рекорд, докато сте там.
И още нещо - ако сте поне двама души, които пътуват заедно и си поделят разходите, таксито от кулата до летището излиза по-изгодно. Ние платихме 12 евро, докато за автобуса до жп гара Пиза Централе (1,50 евро за единично пътуване) и за влака от гарата до летището (5 евро за единично пътуване) сумата е 13 евро за двама души. Освен това пътуването с такси отне по-малко от 10 минути, докато алтернативата с времето за чакане може да отчете 40-60 минути (в нашия случай в продължение на 40 минути автобусът дори не дойде).
Пиаца дей Мираколи
Пиаца дей Мираколи буквално означава Площад на чудесата и е основният магнит за туристите в града, тъй като именно там се намира кулата. Освен кулата обаче има и няколко други забележителности, които си заслужават отделеното време: катедралата в Пиза, баптистерията, монументалното гробище и музеят "Синопе". Комбиниран билет за всичко, с изключение на изкачването на кулата, струва 10 евро. Но ако решите да изкачите и кулата, цената ще бъде 27 €. Можете да научите повече за различните тарифи тук. На мен лично не ми се искаше да чакам на дълги опашки и да се качвам на празна кула за допълнителни 17 €. Все пак най-отличителната ѝ черта може да се види само отвън. Но в края на краищата, това е ваше решение.
Първото име на площада е било много по-прозаично от днешното. Първоначално той се е наричал Пиаца дел Дуомо (площадът на катедралата). Когато обаче италианският поет Габриеле Д'Анунцио го наблюдава отвисоко по време на полет през 1908 г., той го нарича "Прато дей Мираколи" (Поляна на чудесата) и тогава новото име се затвърждава.
Наклонената кула
Главната цел на пътуването до Пиза обикновено е кулата. Причината за прословутия й наклон на една страна е комбинация от фактори, най-важният от които вероятно е местната почва. Строежът на камбанарията започва през 1173 г. по време на период на икономически просперитет и военни успехи. Само няколко години по-късно, със завършването на първите два етажа, кулата вече започва да се накланя. Това се дължало на плитките само 3 метра основи в нестабилната мека почва. Политическата ситуация по това време обаче се променя, така че доизграждането на монумента вече не е приоритет, тъй като ресурсите са съсредоточени другаде. За около един век строителството спира и почвата под него се укрепва за известно време. Когато през 1272 г. строежът е възобновен, новият архитект взема решение да построи останалите етажи по-високи от едната страна, за да компенсира наклона. Строежът и този път не е завършен поради поредния продължителен период на вълнение, който спира проекта. През 1372 г. кулата най-накрая се сдобива със своята камбанария. Тя има 7 камбани - по една за всяка музикална нота.
Въпреки че можете да се изкачите на кулата срещу такса от около 20 евро, вътре няма много какво да се види и трябва да сте готови да чакате на опашка доста време. По-скоро бих препоръчала да се насладите на красивите гледки отвън и особено откъм крепостта, обграждаща кулата - Мура ди Пиза, която продължава още 3 км до центъра на града.
Мура ди Пиза
Можете да влезете в Мура ди Пиза от 4 места, едно от които е точно зад баптистерията на Площада на чудесата. Входната такса е само 5 евро за редовни посетители и 3 евро за студенти. Целият маршрут е дълъг 3 км и завършва в центъра на града, близо до река Арно. Планирайте около 30-40 минути, ако искате да извървите целия път. Може да отнеме малко повече време, ако редовно спирате за снимки, което би ви се искало да направите, защото гледките са просто зашеметяващи. Вижте по-горе за доказателство. Това е и чудесна възможност да наблюдавате града отвисоко и да усетите духа му.
Разходка край реката и невероятен сладолед
Ако излезете от Мура ди Пиза на последния възможен пункт, ще се окажете на няколко крачки от река Арно. Горещо препоръчвам разходка край реката, особено по залез слънце, когато е особено красиво. Също така не пропускайте възможността да се отбиете в някоя от сладоледените къщички и да си вземете фунийка сладолед. Най-популярното място е Gelateria De'Coltelli, където можете да намерите невероятен био джелато и различни сладоледени специалитети с превъзходно качество. Не пропускайте възможността да се поглезите.
Църква Санта Мария делла Спина
На южния бряг на реката се намира малка, но красива църква. Тя е в непосредствена близост до един от мостовете и на малка тераса над водата, поради което първоначално е наречена Санта Мария ди Понтеново (Света Мария при Новия мост). Въпреки размерите ѝ, няма как да я пропуснете, защото се откроява с великолепната си готическа фасада. Тя е отворена за посетители безплатно и понякога се използва като място за художествени изложби.
Тутомондо
И накрая, ако все още имате енергия и време, можете да се спрете пред творбата Tuttomondo на американския художник Кийт Харинг. Тя често се споменава в местните пътеводители като едно от местата, които "трябва да се видят". Ако сте почитатели на творчеството му, то естествено това наистина не е за изпускане, но ако не сте чак толкова голям почитател на изкуството, не се отклонявайте от пътя си, само за да успеете да видите Туттомондо. Нарисувана е върху страната на сграда в близост до централната жп гара на Пиза и точно до едно кафене, което изглежда е много популярно сред младите родители. По тази причина пред нея обикновено е много претъпкано и шумно.
Не си тръгвайте, преди да опитате местната храна
Въпреки че не е огромен мегаполис, Пиза има много оживен нощен живот и кулинарно присъствие. Лесно можете да намерите невероятни заведения за хранене с разнообразни вина и прясно приготвени местни ястия, които няма да ви струват цяло състояние. Имайте предвид, че обслужването по правило е включено в сметката, но ако наистина се наслаждавате на храната си и искате да дадете бакшиш, персоналът ще ви бъде много благодарен за жеста. Освен това след обяд и преди вечеря много от ресторантите са затворени, между 15:00 и 19:00 часа има промеждутък, така че планирайте съответно. Очаквайте информация скоро за най-добрите места за хранене!
В разрез с блясъка на големите градове, Пиза притежава неустоимия чар на автентично местно, сравнително малко място. Най-запомнящите се забележителности в него датират от XIII в., така че градът е богат на история, но не само. Добре запазените кулинарни традиции, гостоприемните местни жители и радостното оживление, което изпълва въздуха, го правят заслужаващ посещение.
Comments